Автори - Петър Дънов

Учителят Петър Дънов

(Беинса Дуно - Beinsa Duno)

Книгите на Учителя и за него вижте ТУК

 

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в Османската империя, село Хадърча, днес  Николаевка, oбласт Варна, България. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева.

Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805-1865), български възрожденски деятел за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830-1918) е първият български свещеник във Варна.

 

Петър Дънов учи в село Хадърча, в гимназия във Варна и в американско методистко училище в Свищов, в което изпада под влияние на протестантството.

От есента на 1887 до лятото на 1888 година учителства в русенското село Хотанца.

През 1888 г. заминава за САЩ и завършва Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси. Защитава дипломна работа в Теологическия факултет на Бостънския университет и получава сертификат от Бостънския университет, даващ му право да практикува медицина.

През 1895 г. Петър Дънов се установява във Варна. Издава книгата „Науката и възпитанието.
Той  е един от учредителите на Дружественото читалище „Петко Рачов Славейков”. През 1897 г. Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“. Той застава в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в „Синархическа верига“ (1906 г.) и обществото „Всемирно бяло братство“ (1918 г.), а последователите на Дънов започват да го наричат „Учителя“. Според тяхното гледище, след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в публикации едва в началото на 30-те години на 20 век. 

Според някои източници името „Беинса Дуно“ е със санскритски корени и може да се преведе като Този, който носи доброто чрез слово.  Според други негови последователи, името е с корени в така наречения ватански език, който според Дънов е първичният протоезик на човечеството. Теологът Светослав Иванов твърди, че:Беинса Дуно е окултно име, отразяващо духовното и творческо взаимодействие между Господ, Учителя-Петър Дънов и учениците Му при съвместна работа върху Словото, музиката и Паневритмията. Беинса Дуно не е духовен псевдоним на Петър Дънов. Ясно се вижда, например, че в Свещения подпис той се е подписвал със стилизирана лигатура от буквите П Д, голям юс и котва.

От 1900 г. Петър Дънов свиква ежегодни събори, които първоначално нарича „срещи на Синархическата Верига“. Оттогава до 1942 г. през месец август се провеждат годишни събори на Всемирното бяло братство .
През 1912 г. в село Арбанаси, Търновско, работи върху Библията и съставя „Завета на цветните лъчи на светлината. На титулната страница е изписано мотото: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий, 15 август, Търново, 1912“.

На 16 март 1914 г. произнася в София първата официално стенографирана неделна беседа „Ето Човека“, с която слага начало на сериите „Сила и Живот” . В тях Петър Дънов излага основните принципи на своето учение, което нарича „Новото учение на Всемирното бяло братство“.

 

На 8 февруари 1917 г. открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. През 1917-1918 г., по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна, тъй като разколебава духа на войниците на фронта. След края на войната бързо нараства броят на последователите му из цялата страна и през 30-те години на 20 век достига около 40 000. 

На 24 февруари 1922 г. открива в София езотерична школа, която нарича Школа на Всемирното бяло братство. Лекциите продължават ежеседмично 22 години – до декември 1944 г.

През 1927 г. Дънов създава край София селището Изгрева (днес квартал Изгрев), в което събира свои слушатели, последователи и ученици. 

През лятото на 1929 г. Дънов за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера. На 21 септември 1930 г. открива ново течение на своите проповеди, наречено неделни утринни слова, които продължават до април 1944 г. От 1934 г. започва работа върху паневритмията – цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията Слънчеви лъчи и Пентаграм.

На 4 май 1936 г. активист на политическата партия Демократически сговор му нанася побой, който предизвиква мозъчен кръвоизлив и парализа. Въпреки заболяването, на 14 юли Петър Дънов излиза със свои ученици на лагер край Седемте рилски езера и до 12 август напълно възстановява здравето си.

На 22 март 1939 г. записва послание към учениците си, озаглавено „Вечният завет на Духа”. В началото на 1944 г., по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в село Мърчаево. Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г.  На 20 декември 1944 г. изнася пред Общия окултен клас беседата „Последно слово”.

 

На 27 декември 1944 г. умира вследствие на пневмония и е погребан в София.